Годениците Галактион и Епистима живели в отделни манастири, мъченията за вярата ги събрали |
Църквата уважава през днешния ден св. Галактион и Епистима.
Св. Галактион бил едничък наследник на богати родители, които живели в град Емеса (Сирия) по времето на римския император Деций Траян (98-117 г.). Те били езичници, само че майката на Галактион, преди още да се роди синът й, била просветена в истините на Христовото обучение и без знанието на мъжа си била покръстена от свещеника Онуфрий. По-късно той покръстил и бащата на Галактион.
Когато станал на 24 години, Галактион бил благоприятен за госпожица от езическо семейство на име Епистима. Като я обикнал, Галактион побързал да й достави най-голямо благополучие - да познае Христа и да го обикне повече от всичко. Епистима с наслада приела християнството. Кръстил я самичък Галактион. Тя се съгласила с неговото желание - вместо да се оженят, и двамата да се посветят на иночески живот.
Тогава те отишли в пустинната планина Публион, покрай Синай, и се поселили в два обособени манастира - Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Така живеели, без да се виждат и без да поддържат връзка между тях, само че не скъсали духовната връзка, която ги съединявала и която се трансформирала във постоянно общение в другия свят.
Управителят на страната, като разбрал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият много християни, които по указа на Деций подлежали на гонение, изпратил бойци да ги заловят. Монасите и монахините побързали да се скрият в пустините. Останал в килията си единствено Галактион. Войниците го заварили изчерпателен в четене на Св. Писание. Те го взели и го довели при шефа. Като разбрала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, с цел да може дружно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на този, поради който се разделили на земята. Галактион я насърчавал в идния героизъм.
Управителят заповядал да го подложат на жестоки изтезания посредством побой. Епистима самоуверено почнала да укорява управителя, задето така грубо мъчи почтения. На доблестната християнка шефът дал отговор с изтезания, които тя понасяла, славейки Бога. Мнозина, изумени от нейното великолепие в страданието, повярвали в нейния Бог.
Управителят засилил изтезанията на християните: той заповядал да им забият под ноктите на ръцете и нозете остри клечки и след туй да им отсекат ръцете и нозете. А мъчениците с непоколебимо самообладание понасяли изтезанията, продължавайки да славословят своя Бог. Тогава им откъснали езиците. Най-после ги обезглавили и турили завършек на техния мъченически подвиг и начало на тяхното постоянно блажено упокоение в царството на божествената обич.
Един инок - Евтолмий, който по-рано бил прислужник при родителите на Епистима и дружно с нея приел
кръщение, скрито взел останките на мъчениците и ги положил в драгоценен ковчег. Той самият написал и житието на мъчениците Галактион и Епистима.
Св. Галактион бил едничък наследник на богати родители, които живели в град Емеса (Сирия) по времето на римския император Деций Траян (98-117 г.). Те били езичници, само че майката на Галактион, преди още да се роди синът й, била просветена в истините на Христовото обучение и без знанието на мъжа си била покръстена от свещеника Онуфрий. По-късно той покръстил и бащата на Галактион.
Когато станал на 24 години, Галактион бил благоприятен за госпожица от езическо семейство на име Епистима. Като я обикнал, Галактион побързал да й достави най-голямо благополучие - да познае Христа и да го обикне повече от всичко. Епистима с наслада приела християнството. Кръстил я самичък Галактион. Тя се съгласила с неговото желание - вместо да се оженят, и двамата да се посветят на иночески живот.
Тогава те отишли в пустинната планина Публион, покрай Синай, и се поселили в два обособени манастира - Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Така живеели, без да се виждат и без да поддържат връзка между тях, само че не скъсали духовната връзка, която ги съединявала и която се трансформирала във постоянно общение в другия свят.
Управителят на страната, като разбрал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият много християни, които по указа на Деций подлежали на гонение, изпратил бойци да ги заловят. Монасите и монахините побързали да се скрият в пустините. Останал в килията си единствено Галактион. Войниците го заварили изчерпателен в четене на Св. Писание. Те го взели и го довели при шефа. Като разбрала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, с цел да може дружно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на този, поради който се разделили на земята. Галактион я насърчавал в идния героизъм.
Управителят заповядал да го подложат на жестоки изтезания посредством побой. Епистима самоуверено почнала да укорява управителя, задето така грубо мъчи почтения. На доблестната християнка шефът дал отговор с изтезания, които тя понасяла, славейки Бога. Мнозина, изумени от нейното великолепие в страданието, повярвали в нейния Бог.
Управителят засилил изтезанията на християните: той заповядал да им забият под ноктите на ръцете и нозете остри клечки и след туй да им отсекат ръцете и нозете. А мъчениците с непоколебимо самообладание понасяли изтезанията, продължавайки да славословят своя Бог. Тогава им откъснали езиците. Най-после ги обезглавили и турили завършек на техния мъченически подвиг и начало на тяхното постоянно блажено упокоение в царството на божествената обич.
Един инок - Евтолмий, който по-рано бил прислужник при родителите на Епистима и дружно с нея приел
кръщение, скрито взел останките на мъчениците и ги положил в драгоценен ковчег. Той самият написал и житието на мъчениците Галактион и Епистима.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ